Насилието в училище - съвременни подходи :: СЕДМИЦА на „СПРАВЯНЕ с ТОРМОЗА в Училище” = 19-23. 11. 2012

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.11.2012 03:52 - СЕДМИЦА на „СПРАВЯНЕ с ТОРМОЗА в Училище” = 19-23.11.2012

Автор: uchilishtnonasilie Категория: Други

Прочетен: 9716 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.11.2012 03:59

СЕДМИЦА на

„СПРАВЯНЕ с ТОРМОЗА

в Училище”

(19-23.11.2012)

девиз „Ние сме по-добре без тормоз”

Фондация „Човек Плюс” е инициатор и координатор за България на седмицата

=============================================================================================================

I. КАКВО Е ТОВА ?

Международният опит в областта на превенцията на тормозът в училище показва недвусмислено, че най-голяма ефективност (постигане на добри резултати с минимални разходи плюс включване на учениците) се постига когато в програмите се включват активно и самите ученици, и особено, ако те самите инициират и организират събития в тази посока. Има различни форми и формбти за това. Две от тях са международните дни и седмици посветени на справянето с училищния тормоз. Те се организират пролет и есен ежегодно.

На 29.02.2012 г. по наша инициатива в десетки училища в страната за първи път се проведе „Ден на Розовата Фланелка” /Pink Shirt Day/ (защо се нарича така и какво представлява можете да научите от прило-жените материали и хипервръзки). Началото му е поставено в Канада през 2007 г. от двама ученика, а понас-тоящен се провежда в много страни и в него участват милиони ученици от цял свят.

Сега, между 19 и 25.11.2012 г., пак по наша инициатива, се провежда „Седмица за Справяне с Тор-моза в Училище” /Anti-bullying week/. Това е английска инициатива, която стартира през 2004 г. и понастоя-щем в нея се включват също милиони ученици от целия свят (според някои данни ок. 12 милиона). Предсто-ящата седмица е първата у нас, и е добре медиите да я отразят по подходящ начин за да може в следващите години тя да се масовизира и стане традиция. Целта ни е да се включи по поне 1 училище от всяка община.

Съществуват и още няколко подобни дни и седмици посветени на справяне с училищния тормоз орга-низирани от различни организации, предимно в Северна Америка, но споментите две се смятат за оригинал-ните и най-популярните сред тях.

Бихте могли да интегрирате провеждането на тази седмица във вашето училище в контекста на дей-ностите по осъществяване на „Механизма за противодействие на тормоза в училище” на МОМ, при това като една от най-важните му компоненти и стъпки, които са с доказана ефективност сред учениците.

II. КАКВО е ТОРМОЗ в УЧИЛИЩЕ и

КАК ДА СЕ СПРАВЯМЕ с НЕГО ?

Училищният тормоз е толкова стар, колкото е организираното масово образование, т.е. поне на 2-3 века. Едва от 80-те години на 20 в., обаче, на него започва да се обръща внимание, а от 90-те години (у нас от ня-колко години) да се предприемат по-систематични действия и внедряват програми за ограничаването му.

За съжаление, макар че по света са известни близо 4 500 програми за превенция на училищния тормоз (над 4000 в САЩ и над 300 в Европа), от които над 200 са с доказана висока ефективност, те не се познават от образователните власти у нас, и не се използват в работата им в училище (всъщност между 2007 и 2010 най-старата от тях, тази на Д.Олвеус бе практикувана в 6 столични училища с ученици от 5 до 7 клас, но към момента и тя не се осъществява). Именно поради това, преди 3-4 години нашата фондация стартира семинари с директори, учители и пед.съветници в цялата страна, посветени на управлението, първо на дисциплината в клас и в училище, а по-късно и на насилието и тормоза. В тях взеха участие ок. 1 500 души от близо 500 учи-лища от ок. 150 населени места. Въпреки това, като цяло в нашето образование, а и в конкретните училища все още, по правило, липсват знания и съвременни практики за ефективно справяне и превенция на тормоза и насилието в училище. Затова, ние периодично, два пъти годишно инициираме кампании за осъзнаване на проблема, за популяризиране на ефективните практики, и, най-важното, за приобщаване на самите ученици към решаването на този стар, многомерен и вкоренен в традициите проблем. От подпомогнатите от нас с ме-тодики изследвания, проведени през последните години в редица училища в страната се вижда, че, за разлика от САЩ и Западна Европа, където насилието и тормоза с годините и с възрастта на учениците намалява (двойно или тройно), то у нас е налице обратната тенденция – неговото нарастване и в годините и с възраст-та на учениците, при това с увеличаване на амплитудата му от начален през среден към горен курс. Това, ка-зано на по-прост език, означава, че образователната ни система като цяло, а и конкретните училища, не само че не могат да насочват този процес, но и не са в състояние да го управляват и той оставен на самотек, т.е. образователната ни система или е абдикирала от справяненто с него или, което е по-вярното и важното, из-ползва доказано неефективни средства, способи и подходи за справяне с него, които са с акцент върху адми-нистративните процедури и наказателните мерки, вместо да са психолого-педагогически и да предлагат, раз-ширяват и развиват позитивните алтернативи пред учениците в и извън училище. От богатият международен опит е видно и доказано, че тормозът и насилието в училище се ограничават и управляват не чрез адми-нистриране и наказване и борба и противодействие с него (това само го мощира още повече, прави го по-при-крит или го премества на други място, напр. на улицата или в интернет), а чрез канализиране и пренасочване на неизчерпаемата и неунищожимата детска енергия в множество позитивни насоки. За това са създадени десетки различни инструменти, механизми и форми, които, за съжаление, изобщо или малко са познати и не се използват по-широко у нас, а продължаваме да робуваме на някакви отдавна отживели времето си адми-нистративни схеми типични за 19 и първата половина на 20 в. и епохата на ранния социализъм.

Пример за учудващата неинформираност и реална, а не на хартия, (не)заинтересованост, а вероятно и некомпетентност, на централната и местната образователна администрация е странният факт, че макар от 2005 г. да има 120 страничен наръчник изработен от експерти на Съвета на Европа по нейната програма „Децата и насилието”, за това как всяко училище стъпка по стъпка да изработи и внедри своя общоучилищна политика, програма и система от дейности за превенция на насилието в училище и то на основата на модер-ния и ефективен чисто и общоевропейски подход на т.н. „конвивенция”, акцентиращ на положителния климат и алтернативи в училище, а не на администрирането и наказанията, който е преведен на повечето европейски езици, вкл. и на по-малки и редки като македонски, напр., той не е преведен на български, и дори не е известен на образователните ни власти ?!

Един от най-големите недостатъци на съществуващите механизми и практики е, че те се осъществяват предимно от възрастни - независимо дали са директори, класни, учители, педагогически съветници, социални работници, детски педагогически стаи и др., които са включени в силно морално остарелият като визия и концепция и практически неефективен като изпълнение и резултати т.н. „Координационен механизъм за вза-имодействие при работа с...” от 15.10.2010, чиято основна цел, като че ли е не да бъде истински полезен в практиката, а да бъде алиби, и да оневинява и оправдава неефективността на работата на дузина държавни ведомства, няколкото хиляди държавни и общински организации и структури и хилядите техни служители, които би трябвало да работят в полза на ок. 1 млн. български деца, които са под юрисдикцията на МОМН. Добрите практики в чужбина недвусмислено показват и доказват, че ако самите деца и юноши не се включат активно в справянето и превенцията на тормоза помежду им в и извън училище, то никакви държавни, общински, локални, или дори международни програми няма да имат особен ефект, защото тормозът и наси-лието не са раково образование, което добър лекар може със скалпел или лазер или по друг начин да острани, независимо дали пациента иска или не иска, дали съдейства активно или е пасивен, а са като въздуха, водата, морала, светогледа, с които няма как да се работи ефективно, ако за „съучастници” не бъдат привлечени и ак-тивно не съдействат самите участници и зрители на явленията на тормоз, а имено самите ученици.

# # #

За незапознатите, в т.ч. и много от управленците, учителите, родителите, медиите, агресия, насилие, тормоз, бой са едно и също нещо. Това определено не е така. От тези 4 явления и понятия, тормозът е най-вредният и с най-дългосрочен ефект върху децата и юношите, поради факта, че предизвиква най-сериозни и устойчиви във времето негативни ефекти върху психиката и поведението, а от там и върху успеха и пове-дението в училище, а по-късно и в живота. Освен това, в рамките на самия тормоз, само в ок. 20% от случаите присъства физическо насилие и тормоз. Водещите форми са словесен тормоз, индиректен (изолиране, слухо-ве, манипулация), а напоследък и онлайн тормоз, дългосрочният негативен ефект от които е значително по-силен от физическият тормоз. Освен това, учениците споделят със своите учители само между 5 и 20% от случаите на тормоз, а със своите родители между 15 и 40%. В тази ситуация, както за учителите, така и за родителите, тормозът е едно донякъде невидимо явление, негативните и многопосочните ефектите от което те сериозно подценяват. Като добавим и факта, че почти всеки ученик през своя живот в училище в една или друга форма се е сблъсквал с тормоза, било като жертва, било като насилник, било като многократен сви-детел, и дори пасивен поддържник, нещата стават повече от неприемливи и изискват ефективни и коорди-нирани усилия на всички, които имат някакво отношение към този проблем – училищните власти и самите учители, родителите, самите ученици, законодателите, експертите, и не на последно място, медиите, които до момента имат неадекватна политика (отразявайки само негативните случки, с идеята, че негативното се про-дава, а не и позитивните действия в тази посока) и на практика, стават част от проблема, вместо да са част от решението му.

Осъзнавайки този сериозен и дългосрочен негативен ефект на тормоза в училище, нашата фондация „Човек Плюс”, както споменахме по-горе от няколко години провежда в цялата страна семинари за учители, директори, педагогически съветтници и училищни психолози.

Ние сме наясно, че за съжаление, това е недостатъчно и е само първа стъпка. Необходими са поне още 3 неща, за да има критична маса инициативи и действия за да стане процеса необратим, а имено:

1) ясно осъзнаване от обществеността, родителите и учителите на сериозният и дългосрочен негативен ефект от тормоза върху личността, поведението и успешността в училище и живота на учениците. В това от-ношение ролята на по-масовите събития с участието на ученици и на медиите е неоценима;

2) създаване на морален, психологически, административен и правен климат, процедури и рамки, кои-то да правят тормоза в училище по-малко възможен и непримелив;

3) създаване, адаптиране и внедряване на ефективни училищни, местни и национални програми за превенция и справяне с тормоза в училище. Тук ще дадем само един пример – у нас се е внедрявала само 1 подобна програма (между 2007 и 2010 г. в 6 столични училища с ученици 5-7 клас), докато в чужбина има ок. 4500 такива програми, от които само в САЩ - над 4000, в които участват десетки милиони ученици ежегодно. Освен това, в някои страни от години действат закони, според които всяко училище и местни власти са длъж-ни да имат училищна политика, програма за действие и реални дейности насочени към справяне и превенция на тормоза и насилието в училище. Появилата се преди наколко месеца заповед на министъра на МОМН за внедряването на „Механизъм за противодействие на тормоза в училище” е поднормативен акт, а не закон, и освен това, от този механизъм има още много да се желае за да бъде наистина ефективен, а не просто да отчита дейност, каквато е ролята на не малко подобни документи, особено, ако са междуведомствени.

III. КАКВО МОГАТ да НАПРАВЯТ

ОТДЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА

за НАМАЛЯВАНЕ на ТОРМОЗА в УЧИЛИЩЕ и

за ОСЪЗНАВАНЕ на НЕГАТИВИТЕ му от

УЧЕНИЦИТЕ ?

В нашите семинари ние описваме над 60 инструмента, 18, от които, според нас, на основата на анализа на съществуващите по света доказано ефективни над 200 програми в Еропа и САЩ, са ключови и задължи-телни, ако искаме да изградим една ефективна, и заедно с това, позитивна и устойчива общоучилищна сис-тема за превенция на насилието и тормоза в училище. Кои са тези елементи и как да ги внедрите в училището си можете да разберете в повече детайли, ако посетите нашите семинари. Тук ще акцентираме само на тези мерки, стъпки и инструменти, които целят активирането, мотивирането и включването на самите ученици в тази система, и по-специално, първата стъпка, а имено осъзнаването на неадекватността на тормоза като фор-ма на взаимоотношение между връстници, неговата дъгосрочна психоповеденческа вредност, както за жер-твите, така и за насилниците, кои са позитивните му алтернативи и как да ги осъществяваме и популяри-зираме в училище.

Най-добрата, доказана от практиката по света и у нас като ефективна, форма за осъзнаване, активиране и мотивиране на учениците да се включват сами в изграждането и реалиизрането на общоучилищна система за превенция и справяне с тормоза е периодичното организиране – 2, 3, 4 пъти годишно на общоучилищни, а също и общоградски, общонационални, и дори международни дни и седмици, а също и кампании за осъзна-ване и противодействие на училищния тормоз.

Това става не толкова чрез обичайните административни средства и канали, а като училищните власти гласуват доверие и отговорност и стимулират активността на самите ученици, които сами да планират, орга-низират, проведат и оценят широк спектър от дейности и мероприятия по посока справяне с тормоза.

Колкото по-голяма подкрепа и свобода на ученическата инициатива се даде от страна на ръководство-то на училището, толкова по-голям ще е позитивния ефект върху учениците. Ролята на директора и учителите е желателно да се ограничи само до информиране на учениците за предстоящото събитие (ден, седмица, кам-пания), тяхното консултиране, ако те го поискат, и логистична подкрепа (предотавяне на място, на някои ма-териали, на аудио или видео техника, ако таква ще се използва и др. под.) на инициативите им.

В края на настоящия материал ви изпращаме линкове към български и международни инициативи и сайтове по повод различни инициирани от учениците форми и събития за справяне с томоза, от които и вие и учениците ви могат да почерпят някои идеи, както и да проявят своето собствено въображение в тази посока.

IV. КАКВО МОГАТ да НАПРАВЯТ МЕДИИТЕ

за НАМАЛЯВАНЕ на ТОРМОЗА в УЧИЛИЩЕ и

за ОСЪЗНАВАНЕ на НЕГАТИВИТЕ от НЕГО ?

Добре е при осъществяването на вашите инициативи да поканите местни или национални медии да ги отразят. Това, първо, би дало по-широка гласност и информираност сред обществеността на проблема за на-силието и тормоза в училище и позитивните начини да го овладваме, второ, би донесло удовлетворение и до-ри гордост сред участващите ученици, че техните усилия са забелязнаи и оценени, и трето, би мотивирало други училища, които на този етап не са се активирали, при следващо такова събитие да се включат и те, т.е вие да зададете модел на поведение и следване на други малко „позаспали” училища и техни ръководства.

Както при осъзнаването и справянето с много други социални проблеми, бидейки своеобразно съзнание на обществото, ролята на медиите (печатни, електронни, визуални, аудиални, социални и др.) е незаменима и многопосочна. В близка перспектива – примерно 3-5 години, най-важната им роля е осъзнаването от всички имащи отношение към тормоза в училище, какво представлява той като форми, проявления, краткосрочни и дългосрочни негативни ефекти, както и кои и какви са доказано ефективните начини за справянето с него.

Тук ще отбележим само някои факти в тази посока:

1) най-големите световни медии оценяват и съдействат за справянето с този важен проблем. За пример ви даваме CNN, която точно преди година, през октомври 2011 г. посвети цяла седмица от програ-мата си на този важен въпрос, като дори и финансира специално проучване на съвременните му измерения в САЩ, а фирмата-майка на CNN - Time Warner и други нейни поделения, като напр.Cartoon Network, заедно с Фейсбук инициираха специализирани мулти-платформни проекти и кампании срещу училищния тормоз (виж напр. следните хипервръзки: тук, тук, тук и тук).

2) световноизвестната поп звезда Лейди Гага, самата бивша жертва на тормоза в училище, създаде своя фондация имаща за цел справянето с училищния тормоз (виж и тук), която координира своите действия с Белия Дом (виж видео тук).

3) Политици на най-високо ниво – напр. президентът на САЩ Обама инициират и са домакини на национални и международни срещи и конференции за справяне с училищното насилие – виж тук

За съжаление, у нас проблемът с училищният тормоз се смята за второстепенен или третостепенен проблем, ако въобще става дума за него, а ако по някава случайност стигне до медиите, то в 100% от случаите става дума за някакви ексцесии и неприятни случки, а не за начините, по които можем ефективно да се спра-вяме с него. Този сензационалистки и негативистки подход на медиите към училищното насилие и тор-моз, не само не помага за неговото решаване, а напротив, усложнява и влошава още повече ситуация-та, защото представя и лансира само негативните, а не позитивните модели и стратегии за справяне. Така ме-диите, осъзнавайки или не, стават съучастници и пречки, а не средства за справяне с училищния тормоз.

Стратегическият, „царският път” за справяне с тормоза и насилието в училище НЕ е борбата с него и различните административни решения и програми, какъвто е досегашният български начин, а създаване на богат спектър от позитивни алтернативи за развитие и пренасочване на енергията на подрастващи-те и тяхното активно включване на всички нива и с множество форми във всички програми и инициативи за справяне и превенция на тормоза и насилието в училище.

Панайот Рандев,

ръководител на фондация „Човек Плюс” и Институт Ре-Генезис,

член на International School Psychology Association (ISPA) от 1988 г.,

член на Дружеството на Психолозите в България от 1987 г. - рег. № BG-RP 0528

ПРИЛОЖЕНИЕ и някои ПРИМЕРИ

I. Някои сайтове и хипервръзки

свързани с провеждането на седмицата:

1. http://en.wikipedia.org/wiki/Anti-bullying_week