Ние, от Институт Ре-Генезис и фондация „Човек Плюс”, на основата на своя собствен опит, както и базирайки се на най-доброто от световния опит,
 

предлагаме на ръководствата и педагогическите колективи на българските училища

нашата система за т.н. „Социално-Емоционално Образование” /СЕО/

насочена към формиране на личностни, социални и жизнени умения и компетентности /ЛСЖ/ у учениците от всички училищни степени – от 1 до 12 клас.

Чрез нея, вие ще разполагате с подход и инструмент, чрез който ще можете по метода „6 в 1” да решавате успешно и комплексно 6 групи проблеми:

            1. Прояви на агресия, насилие или тормоз между отделни ученици, както и отслабващ самоконтрол и морални норми във взаимоотношенията им помежду им и с възрастните;

          2. Различни форми на проблемно поведение – пиене, пушене, ползване на психоактивни вещества, ранен сексуален живот, хиперактивност, демонстративно поведение, депресия, опити за суицид, страхове, фобии, затвореност при проблеми в семейството или развод, печал и мъка по изгубен близък човек, различни кризисни ситуации в и извън училище и ред други;

3. Негативни и конфликтни отношения между отделни ученици или групи ученици или между ученици и отделни учители, които създават неблагоприятен психоклимат в даден клас, випуск или в училището като цяло, компрометиращи самата идея за публично образование и за училището като „храм на знанието”;

           4. Занижена до липсваща мотивация за учене и дори посещаване на училище при все по-нарастващ брой ученици, утежняващ фактор за чиято демотивация е и увеличаващата се възрастова и културална разлика между учителите и учителите, достигаща до положение, че те живеят в два доста различни свята, между които има все по-малко общи неща;

          5. Занижаване на учебните постижения на учениците, както спрямо техни предишни постижения в минали учебни години, така и спрямо българските ученици от преди 1-2-3 десетилетия, така и систематичното ни изоставане в световните класации на учебните постижения, установени чрез различни международни изследвания (напр. PISA), което води до дългосрочна тенденция към европейско и глобално аутсайдерство, и сериозно намаляване на социалния и културален капитал на нацията.

        6. Недостатъчна квалификация на учителите в областта на личностните и социалните компетентности и на учениците и своите, необходими за успешна дейност и реализация през 21 век.

        За съжаление, повечето български училища показват (а ние на основата на наши изследвания от последната година-две можем и емпирично да го докажем), нарастваща неспособност да се справят с тези проблеми, и които, ако нещо сериозно не променим в начина си на подхождане към тях, след няколко години, примерно към 2020 г. ще достигнат мащаби и дълбочина, които ще компрометират самата идея за институционализирано, публично организирано образование в полза на обществото, семействата и отделните подрастващи.

Какво представлява „Социално-Емоционалното Образование” ?

То е съвременната и ефективна форма за формиране у децата и юношите на широк спектър от важни положителни личностни и социални качества, умения и компетентности, с чиято помощ, от една страна, се редуцират повечето проблемни и рискови поведения, а от друга се повишава мотивацията и ангажираността на учениците към училищния живот и, на тази основа, в кратко-срочен план се повишават техните учебни постижения, а в дълго-срочен – техният успех, справяне и удовлетвореност в живота.

Тя е съвременният, на 21 век, еквивалент на това, което до 18-19 век е религиозното и  моралното възпитание, през 19-20 в. е формирането на характера, а през епохата на социализма – възпитателната работа осъществявана от училищните и извънучилищните институции. Основната разлика между по-старите подходи (от религиозните до социалистическите) и СЕО е в това, че те са предимно ценностно-ориентирани, а социално-емоционалното образование е компетентностно-ориентирано (компетен-тностите включват освен ценности, също знания, нагласи, умения и способност за преносът им  към ситуациите и задачите от реалния живот).

Социално-емоционалното образование, към днешна дата, всъщност, е най-бързият, лесен и евтин начин училищата в България да излязат от наклонената плоскост, по която, по редица външни и вътрешни причини се движи нашето образование от четвърт век насам, плодовете, от което движение вече берем, а и тепърва ще трябва да си приготвим още по-големи кошници за бъдещия техен „урожай”.

Каква е Историята на социално-емоционалното образование?

Още в „Република” на Платон преди повече от две хиляди години се предлага учебно съдържание, което да съчетава по един балансиран начин преподаването на науките, изкуствата, спорта, морала и развитието на характера. За съжаление, през модерната епоха,. базирана на идеалите на просвещението, според които знанието и науката е „слънце”, се направи голямо залитане в посока на научните знания, за сметка на останалите компоненти, което през втората половина на 20 в. започна да показва своята принципиална недостатъчност, а през започналата през последния четвърт век т.н. постмодерна епоха и своята непълноценност и дори неадекватност.

Поради това от 70-те и 80-те години на 20 век насам в редица страни започнаха да се появяват и внедряват стотици, а към днешна дата и хиляди тясно специализирани превентивни и учебни програми за подготвяне на подрастващите за справяне с многобройните предизвикателства и проблеми на днешния динамичен, мозаичен, технологичен и глобализиран свят.

         От средата на 80 г. до края на 90-те години на миналия век се появиха важни нови понятия, теории и изследвания в модерната психология като тези за множествената интелигентност, за емоционалната и социалната интелигентност, за практическата интелигентност, за позитивната психология и други, които повлияха много силно и радикално върху фокуса в изследванията и практиката на психологията. В областта на педагогиката се появиха т.н. конструктивистка и постформална педагогики, които наред с конкретните методики на интерактивната и афективна педагогика са научната основа на методите на SEL.

Към средата на 90-те години в най-развитие страни стана ясно, че нещата няма да се оправят с мозаични, нескоординирани усилия насочени в десетки различни посоки и, че образованието се нуждае от по-цялостен и интегриран подход. Началото му бе поставено от знаменитата конференция организирана през 1994 г. от Института Фетцър (Fetzer Institute) в САЩ, участниците в която поставиха основите на интегрален подход, който да послужи за основа и обединителен център на десетките специфични проблеми и рискове отнасящи се до учениците и да интегрира около една ос хилядите разнообразни про-грами за тяхната превенция. На този интегриращ подход те дадоха названието „социално-емоционално учене” (Social-Emotional Learning – SEL). За да популяризира тази идея и извън образованието сред широката публика и бизнеса И-та Фетцър финансира проучванията и издаването на станалия по-късно глобален супербестселър на един от участниците психологът Дениъл Голмaн «Емоционалната интелигентност: защо тя е толкова важна, колкото и интелектуалната», както и създаването на няколко институции за изследването и популяризирането й – в сферата на образованието на И-та CASEL /Collaborative for Academic, Social, and Emotional. Learning/, а в сферата на бизнеса -  Консорциум за Емоционална Интелигентност (Consortium for Research on Emotional Intelligence in Organizations).

От средата на 90-те години насам в редица страни – САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Израел, Сингапур, Швеция, Финландия, Испания, Португалия, Германия, Холандия и редица други – стартираха инициативи, проекти и програми за въвеждане на SEL в масовото образование. В САЩ, напр. ок. 60% от училищата са въвели програми по SEL, а три щата – Илинойс, Ню-Йорк и Хаваите са направили части от тях задължителни за училищата. Подобна е ситуацията и във Великобритания, където от десетина години SEL, под името PSE (Personal and Social Education), PSHE (Personal, Social and Health Education), SEAL (Social Emotional Aspects of Learning) е включено в учебното съдържание на учениците от предучилищна до гимназиална възраст.  В Холандия SEL върви под името SFL (Skills for Life), в Австралия – MindMatters и KidsMatter и др. Особено активен във внедряването на SEL е Сингапур, чието образование се смята за едно от най-добрите в света в момента, най-малкото поради факта, че учениците от тази страна, наред с Китай, заемат челните места в класациите на международното изследване за учебни постижения – PISA, по което нашите ученици са на 46-то място. Сериозни изследвания показват, че СЕО повишава средно с над 10% учебните постижения и има пряк положителен ефект т.е. редуциране на изброените в началото 5 вида проблеми при учениците (с между 5 до 20%).

В края на 20 и началото на 21 век редица страни и престижни международни организации (Съвета на Европа, OECD, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, WHO и др.) стартираха проекти и програми за цялостно преосмисляне на образованието с цел то да стане адекватно на реалностите на 21 век и третото хилядолетие. Тези програми вървят под общото име „Умения на 21 век”, съществена и неделима част от които са и програмите за социално-емоционално образование.

Обобщавайки, можем да кажем, че същността на образователната промяна е в следните три аспекта:   
             1) включване на СЕО в официалната образователна програма;
             2) интегриране на всички превентивни дейности, проекти и програми в единна интегрална рамка; 
         3) преход е негативен фокус (проблеми, рис-кове, дефицити, наказания и др. под.) към позитивен фокус (ресурси, потенциали, възможности, стимули).

За съжаление, до момента българското образование не е част от този процес, или ако сме по-точни, то е в началото на ранния му период, характерен за 70-90-те години на 20 в., когато в чужбина се популяризираха стотици специализирани програма насочени към десетки конкретни проблемни области, започвайки със здравното възпитание, анти-СПИН, анти-дрога и др. подобни превентивни здравни програми (на които между другото, ние сме инициатори в средата на 80-те години), минавайки през различни програми за решаване на конфликти, права на децата, етническа и друга толерантност и достигайки до екологично, гражданско и бизнес образование. Но дори и тези частични и несистемни елементи и програми у нас не са интегрирани от обща философия и подход и често са инициативи на отделни международни фондация или се работи на парче по различни краткосрочни малки проекти без особена връзка помежду си. Не е на добро ниво и квалификацията и компетентностите на провеждащите тези обучения. Освен това, те са така замислени и реализирани, че отразяват повече интересите и гледната точка по-скоро на възрастните и обществото като цяло и по-малко тези на самите деца, което ограничава тяхната привлекателност и популярност сред учениците, а оттам намалява и тяхната ефективност.

Идеята за цялостен, интегративен подход, който да е основата и обединителят на всички не-академични учебни предмети, чрез който не само да се допълват последните, но и да се подобряват постиженията по тях, както и да се развиват ключови за успеха в училище и в живота през 21 век лични умения и социални компетентности, към момента е извън приоритетите и дори вниманието на българските образователни власти, както на централно, така и на местно ниво, факт, който е достоен за съжаление. Колкото по-бързо се променят нещата в тази област, толкова по-добре ще е за всички свързани с образованието – ученици, родители, учители, директори, други институции, работодатели и др.

Както направихме през 80-те години, когато инициирахме първите модерни превентивни образователни програми, така и сега в началото на второто десетилетие на 21 век, ние поемаме мисията да инициираме популяризирането и въвеждането в българското образование на задължителен в перспектива  цялостен, интегративен подход на социално-емоционалното образование, който е най-бързият, лесен, ефективен и евтин начин да стартираме позитивни и възможни промени на нивото на всяко отделно българско училище. Единственото условие за това е да има начално желание и малко усилие от страна на училищното ръководство в тази посока. 

Какво включва предлаганата от нас система и програма за социално-емоционално образование (СЕО), която в момента е в своя първи, или както ние го наричаме, СЕО 1.0 вариант ? 

1. Провеждане на обучение на ръководствата и педагогическия персонал (с акцент върху класните)  Това ще се осъществи за две учебни години от 2012/13 до 2013/14 г. и включва 4 двудневни модула – по един модул за всяко полугодие. Съдържанието на 4-те модула отразява 4-те основни, базисни групи социално-емоционални умения и компетентности, и съответно нива, са следните:

1.1. модул 1 - управление на себе си – самоконтрол, негативни емоции, емоц. интелигентност;

1.2. модул 2 - управление на взаимоотношенията си с околните – връстници и възрастни;

1.3. модул 3 – развитие на житейски умения за справяне с типични житейски задачи и ситуации;

1.4. модул 4 – развитие на творчески и иновативни умения

2. Изработване и внедряване на общоучилищна стратегия и политика за социално-емоционално образование (тук водеща е ролята на училищното ръководство плюс наше съдействие);

3. Стартиране на спектър от форми за обучение на учениците, започвайки от първия клас на всяка училищна степен (1, 5, 8-ми клас) - в часа на класа, в следобедните часове при целодневното обучение, в извънкласни форми, в извънучилищни форми и др. - като класните са преподаватели по СЕО;

          4. Внедряване на система за входно-изходно оценяване на компетентностите по СЕО - тестове за оценка на ефективността на промяната на социално-емоционалните знания, нагласи и умения, както и на промяната в различните видове рисково и проблемно поведение и ефекта върху училищните постижения на СЕО – методиките за оценяване и статистиката на първо време ще ви предоставим ние;

5. Система за по-задълбочена работа с отделни рискови групи и отделни ученици и от вътрешни и външни експерти – педагогически съветници, психолози и др. – ние ще поемем  обучението им в началния етап;

     6. Вътрешно- и извънучилищна система за обмен на опит, интервизия и професио-нално развитие на преподавателите по СЕО – използване на спектър от форми – индивидуални, групови, присъствени, дистанционни, онлайн;

7.  Включване на училищата и преподавателите по СЕО в национална мрежа;

8. Постепенно превръщане в средносрочна перспектива на училището от място за предимно интелектуални занимания в саморазвиваща се обучителна социална общност съдействаща за цялостното развитие на всички в нея.

 
КАКВИ СА НАШИТЕ ЦЕЛИ В ОБЛАСТТА НА СЕО:

1.  КРАТКОСРОЧНИ ЦЕЛИ - Цел «МИНИМУМ» (2014 г.):

До 2014 г. поне 100 училища от страната да са включени в мрежата за СЕО, а отделни участници от училища от всяка българска община да се преминали обучение по СЕО. Минимум 85% от учениците преминали през курс по СЕО в училищата, включени в мрежата за СЕО да имат базисна емоционална и социална грамотност, по подобие на езиковата и компютърната и ИТ грамотност.

2. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ - Цел «ОПТИМУМ» (2017 г.):

Във всяка българска община да има поне по едно училище, което да е включено в мрежата за СЕО, или по около 10 такива училища във всяка от 28-те области на страната.  От тези 10-тина училища поне по 1 от трите масови типа училища (основни, СОУ и професионални гимназии) да са пилотни, т.е. в тях да се работи по-активно и да се експериментират различни иновативни подходи и форми за СЕО, а поне 1 да е моделно, т.е. да бъде модел за подражание от останалите училища в областта. До 2017 г. поне 20% от учениците в страната да имат базисна емоционална и социална грамотност.

3. ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ - Цел «МАКСИМУМ» (2020 г.):

До 2020 г. поне 70% от българските ученици от поне 50% от училищата в страната да са преминали през СЕО и поне 80% от тях да имат базисна емоционална и социална грамотност.