УЧИЛИЩНОТО НАСИЛИЕ и ТОРМОЗ:

от Традиционни през Модерни към Пост-Модерни подходи

 

Част 2-ра

Панайот Рандев

ръководител на Институт Ре-Генезис, председател на фондация „Човек Плюс”

III. ИНТЕРВЕНЦИИ, ПРЕВЕНЦИИ и РОЛИ в 3-те ПОДХОДА

 

            Ако в предишния раздел се спрях на основните характеристики на 3-те подхода, и в частност, тяхното отношение към изследването на насилието в училище, то в настоящия раздел ще се спра по-подробно на тяхната връзка и последствия спрямо възможните интервенции, превенции и роли, и по-конкретно:  Основен Обект на въздействие;  Основен Подход към въздействието;  Основна Насока на интервенциите;  Водеща Инстанция за въздействие и Ролята на психолога/пед.съветник.

 

3.1.  Основен ОБЕКТ на Въздействие.  

·        В рамките на традиционния подход това са предимно жертвите на насилието/тормоза; 

·        при модерния подход това освен жертвите са и насилниците,

·      а при постмодерния подход това са първо връстниците-наблюдатели, след това насилниците-жертви и насилниците и на трето място – жертвите.

      

3.2.  Основен ПОДХОД при Въздействията. 

·        При традиционният подход това са правно-административните и медицински (в т.ч. и клинико-психологичните) интервенции; 

·        при модерния подход това са консултирането (или психотерапия) и различните обучения;

·    а при постмодерния подход са, първо, общоучилищни и общностни организационни интервенции, второ, създаване и внедряване на мрежа от подкрепящи връстници, и трето, тренинги за социални умения.

 

3.3.  Основна НАСОКА на Интервенциите. 

·        При традиционния подход това е минимизиране на негативното поведение, което обикновено се постига с различни негативни санкции и наказания, от типа на т.н. „нулева толерантност”; 

·      при модерния подход акцентът е върху комбинация и баланс на негативни санкции и позитивни стимули насочени към обучение и хобита, напр. тренинг за повишаване на емоционалната интелигентност,

·        а при постмодерния подход това е създаване и максимизиране на общоучилищен и общностен позитивен климат (от типа Win-Win и т.н., в модела на Съвета на Европа подход към превенция на насилието,  „конвивенция”)  и  разнообразни позитивни алтернативи.

 

3.4.  Водеща ИНСТАНЦИЯ на Въздействие. 

·        При традиционният подход това са външни за училището институции и експерти; 

·        при модерния подход – са вътрешни за училището възрастни експерти, като психолог/пед.съветник, обучени класни, учители, директори;

·        а при постмодерния подход - това са, от една страна, мрежа от вътрешни и външни подпомагащи връстници, а от друга страна –  училищна инфраструктура и система от вътрешни услуги и експерти.

 

3.5.  Ролята на ПСИХОЛОГА/Пед.Съветник.

·        При традиционния подход, на психолога/пед.съветник се гледа като на „сервизен работник”, който има за задача да „поправя” „развалени” /като поведение, взаимоотношения и личност/  ученици; 

·        при модерния подход – тяхната роля е основно на консултант и обучител, 

·        а при постмодерния подход – основните роли са, от една страна, на организатор и координатор на училищната мрежа от подпомагащи връстници и експерти, от друга страна, на обучител, а в отделни случаи и на консултант/съветник.

 

IV. БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ на 3-те Поколения

 

 

4.1. В СВЕТОВЕН мащаб. Според мен, през следващите няколко години тенденциите ще са следните:

 

            По отношения на общите тенденции:

 

·        Традиционния подход, който е индивидо-центриран - след 2015 г. и особено до 2020 г.-  на практика ще изчезне;

·        Модерният подход, който е групово-центриран ще стане доминиращ и ще е стандартния начин да се изследва и управлява насилието в училище;

·        Що се отнася до постмодерния подход, който е динамичен и социо-екологичен, ако в следващите няколко години съставящите го направления се преплетат и обединят, то има не малки шансове след 2020 г. той да стане водещия подход.

 

            По отношение на по-конкретните тенденции:

 

·       След включването на традиционният подход в рамките на модерния, в него ще се развият няколко поднаправления:  стандартна обща система и класификация на структурните конфигураци между разлните страни на насилието в училище;  Интегрирането на модерни школи като напр. моделът CAPS на У. Мичел, който дава възможност да се прави поведенчески профил за проявяването на дадена личностна черта в спектър от ситуации;

·       Разработването, популяризирането и овладяването от повече психолози на методи за моделиране на спектър от поведения като динамични системи; 

·       Същото по отношение на устойчиви атрактори на патерни на взаимодействие от арсенала на теория и топология на хаоса и редица други. Тук особен интерес представ- лява възможността да се използват атракторите като модели на различните типове и режими на личностно, междуличностно, групово и организационно функциониране – от максимално ригидно през по-пластично към адаптивно и творческо;

·       Значително ще се ограничат интервенционните подходи базирани на негативни санкции (наказания) и позитивният подход, основаващ се на създаване и стимулиране на позитивен климат и позитивни алтернативи ще стане доминиращият начин за справяне с насилието;

·       Ще се осъществи постепенен преход от интервенционни програми, основани на традиционния тип (като напр. програмата „Анти-Булинг” на Д.Олвеус, известна у нас като „Училище без насилие”) към интервенционни програми от модерния тип (като напр. набиращата популярност финладска програма KiVa), които се основават не толкова на инциирани и движени от възрастните предимно организационни процедури насочени към насилниците и жертвите, колкото стимулиране на промяна в общия климат на училището, в който процес ключова роля играят връстниците, техните групи и общности;

·       Масово в изследването и управлението на насилието в училище ще навлезе автоматизиран компютърен мониторинг и моделиране на свързаните с него процеси на индивидуално, диадно, групово, класно, випусково, училищно и общностно нива (напр. от типа на т.н. PBS - "Позитивна Поведенческа Подкрепа");

·       Базираните на доказателства програми за превенция на насилието в училище ще станат масов и задължителен компонент на всички системи за управление на училищата, техните училищни политики, стандартни процедури и цялостна дейност.

 

 

4.2. В НАЦИОНАЛЕН мащаб У НАС. Според мен, през следващите няколко години тенденциите ще са следните:

 

            По отношения на общите тенденции:

 

·        Традиционния подход, постепенно ще отстъпва своите позиции до 2015 г., а до 2020 г. ще се влее в групово-центрирания модерен подход;

·        Модерният подход, между 2015 и 2020 г. постепенно ще става водещ подход при изследване и управление на насилието в българските училища;

·        Постмодерният подход, макар и бавно ще започне да става известен у нас и е вероятно  към 2020 г. да има млади колеги, които ще го използват в своята работа.

 

            По отношение на по-конкретните тенденции:

 

·       Надявам се, при това не без моя помощ (всъщност стартирах този процес през 2011 г.) да се осъществи преход в близките 2-3 години от интуитивния през традиционния към модерния подходи, така че към 2015 г. интуитивният подход да е на изчезване (за съжаление, у нас се движим с поне четвърт век закъснение от световните процеси и подходи); 

·       Надявам се, също с моя помощ, все повече колеги – училищни психолози/пед. съветници и образователни администратори да осъзнават нуждата и да започнат да прилагат емпирично и теоретично базирани на доказателства програми за превенция на насилието в училище от традиционен и модерен тип;

·       Надявам се, първо изследователите, а след това и вузовските преподаватели и техните студенти по психология, педагогика, социология, медицина да надскочат традиционния, индивидуално базиран подход към насилието и да се насочат, овладеят и популяризират модерния, групово- и социалнопсихологически базираният подход;

·       Вярвам, че в недалечно бъдеще, напр. до 2015 г. ще се появят първите изследователи, навярно млади психолози, които ще започнат да се интересуват и овладяват отделни методи и подходи от третия, постмодерния подход, базиран на разбиране и моделиране на динамичните човешки системи в социо-екологичен контекст, така че към 2020 г. да имаме първите успешни изследвания, модели, а защо не и школа в тази област;

·       Последното ще изисква  у нас психолозите не само в областта на насилието, а в каквато и да е изследователска и практическа област на психологията да овла-деят поня някои от качествените и количествените методи използвани за проучване и моделиране на нелинейните динамични системи, както и за анализ на социалните мрежи и сложни социални екологии. Без това е невъзможно да се овладее, изследва и приложи в практиката доминиращият в съвременните точни науки подход базиращ се на самоорганизацията на системите.

 
 

V.  ОБОБЩЕНИЕ

 

            Възможно е някои от читателите, които са очаквали повече житейска и емпирична конкретика, факти, резултати, изводи и други подобни да останат малко разочаровани. Трябва, обаче, веднага да ги успокоим. Имаме от всички тези неща, при това в особено големи размери и в рамките на нашите семинари предоставяме част от тях на участниците, а тези, които са проявили интерес и желание сме снабдявали със стотици мегабайти материали на различни езици и в различни формати.

           

Още веднъж подчертавам, че целта на настоящия материал, както вече отбелязах във въведението, е методологична, а не изследователска (емпирична или теоретична), практическа или някаква друга. Затова, понякога е по-важно не толкова да се взираме с лупа в детайлите, да се захласваме по някакъв конкретен аспект или случай, а да направим крачка-две назад, встрани или нагоре, за да можем да погледнем по на едро на нещата, да ги видим в цялост и в развитие, за да можем, на тази основа, да направим не една, а поне 5-10 крачки напред, при това в правилната посока. Имено това е целта на настоящия материал.

 

Това наше усилие не е самоцелно, някаква интелектуална прищявка на кабинетен учен. То се основава на нашето ясно впечатление, натрупано по време на семинарите ни срещи с няколко стотин колеги от десетки селища на страната, че като цяло колегията се намира в интуитивния, до-научния, стадий на осмисляне на комплексния феномен „училищно насилие” и че, ако желаем да сме ефективни в работата си по неговата превенция и управление, се налага да правим не „миши стъпки” в някаква посока, а „великански крачки” в правилната посока, за да можем в рамките примерно на едно десетилетие да достигнем средното международно ниво в тази важна практическа област на образованието и живота на подрастващите. В противен случай, ако следваме бавния еволюционен, постъпков, „миши” ход, и след няколко десетилетия не само няма да сме в крак с времето, но безвъзвратно ще сме изостанали и дори изхвърлени от него.

 

Изхождайки от гореказаното, целта на настоящето изложение е двуяка.

 

От една страна, да обърне внимание, и да стимулира прехода на колегите от практиката от доминиращият в момента интуитивен, до-научен, аматьорски подход към училищното насилие и да покаже, че в съвременната наука и практика е натрупан огромен емпиричен и теоретичен опит и материал, който следва и трябва да се използва за прехода към базиран на доказателства научен подход (независимо от кой от трите описани по-горе поколения),ако желаем да сме в крак с времето, в което живеем и да сме ефективни в своите усилия да управляваме насилието в училище, а не само да се притесняваме или да говорим за него помежду си или на вътрешни и извънучилищни форуми .

 

От друга страна, да покаже принципиалната недостатъчно на традиционния, индивидуално-центриран подход, който доминира сред професионалните психолози и педагози у нас, и да стимулира прехода към модерния, групово- и социалнопсихологично-центриран подход. Това би разширило значително хоризонта и дълбочината на изследванията и практическите им действия и би ги доближило до реалните явления и определящите ги фактори и механизми, които се случват в днешните български училища.

           

            Освен тези две основни задачи, аз си поставям и трета, по-дългосрочна задача, а именно да катализирам сред българската професионална общност в областта най-вече на психологията, интерес към популярната от повече от четвърт век и ставаща доминиращата през 21 век в точните науки общонаучна парадигма, известна под няколко различни имена като синергетика, нелинейни динамични системи, самоорганизация, втора кибернетика, теория на хаоса и др.. Всъщност, през далечната 1983 г. бях първият учен у нас, който инициира и осъществи първото в България обсъждане на тази парадигма в тогавашния И-т по философия на БАН и, макар и с известни прекъсвания, пристрастията ми към този общонаучен подход и приложенията му в науките за човека не са спирали. За съжаление, това беше едно доста самотно занимание, защото моите колеги, както от И-та по психология на БАН, в който работех тогава, така и от другите психологични звена и общности не познаваха, а и в момента не познават този подход, който, всъщ-ност, е значително по-адекватен на психологичните реалности, които по своята същност са организмични, синергични, нелинейни, динамични, а не атомарни, линейни, статични, с каквито методи и подходи все още се подхожда масово у нас към тях, при това и във водещите академични и практически организации. Надявам се, че в близките години нещата, макар и бавно ще се променят и тази относително нова общонаучна и практическа парадигма ще стане популярна, ако не сред всички, то поне сред някои по-млади и търсещи промяна и развитие колеги. Но това е една дълга и друга тема, която, макар и много важна, излиза извън обсега на настоящото изложение. В недалечно бъдеще се надявам в друго място и време да се върна към нея и да я продължа.

 

            В заключение, бих искал още веднъж да изразя и подчертая моята позиция, че възгледът, който широко е разпространен у нас, че не трябва да прескачаме етапи в развитието на психологията (този възглед се споделя, за съжаление, не само от колеги-психолози, предимно от т.н. истеблишмент, но и от колеги в експертни и управленски позиции в държавните ведомства, напр. миналата година го чух от устата на експертката отговаряща за педагогически съветници в МОМН) е дълбоко неадекватен и, на практика, той спира ускореното развитие на българската психология, която и без това е изостанала с десетилетия от световната. Тази позиция, освен, че е капитулантска, бюрократич-на, и в крайна сметка е мързелива, е и безотговорна спрямо по-младите колеги-психолози, както и спрямо настоящите и бъдещите ползватели на разнообразни психологически услуги.

 

Ако следваме този неадекватен съвет и позиция, ако използваме езика и метафората на комуникационните и компютърните технологии,  при отсъствие или неизползване на компютри и мобилни телефони, би трябвало да учим учениците и колегите си първо на морзовата азбука, след това на работа с радиолампи, после с транзистори, след това с интегрални схеми, както и още редица години на компютрите от 1, 2, 3, 4, и т.н. поколения, и накрая, някъде след четвърт век да стигнем до днешните дву- и четири-ядрени процесори, iPad-и и смартфони, които тогава, вече ще са музейна ценност. Лично аз не бих искал да съм музеен работник и историк на психологията и предпочитам да съм в авангарда на съвременната наука и практика, където и по света тя да се прави или прилага и ще полагам усилия този процес мнократно да се ускори и в България, защото изоставането, както от нуждите на практиката, така и от добрите световни подходи и модели в областта на психологията е придобило такива размери, че е безотговорно и неморално да не правим ефективни усилия за да го преодолеем в обозримо бъдеще.

 

 

 

VI.   КАКВИ СА СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ ?

 

            Желаещите да продължат по-нататък „пътуването” в областта на изучаването и управлението на насилието в училище могат да ползват три „маршрута” за това, като аз бих могъл да играя ролята на гид в това ваше пътуване.

 

            Кои са тези три „маршрута” ?  Те са според вашите интереси и възможности:

 

 

6.1. МАРШРУТ 1:  Искате да го направите сам/а следвайки принципа „И сам войнът е войн”, имайки за това различни мотиви, като напр.: 

 

              - вие сте студент или докторант по психология, педагогика или друга сродна специал-ност и искате да направите курсова работа, магистърска работа или докторска дисертация;

                   - вие сте колега училищен психолог или педагогически съветник и искате да направите нещо във вашето училище свързано с насилието, агресията и тормоза сред учениите;

                  - вие сте директор на училище, друг образователен ръководител или учител и също искате да направите нещо за превенция и контрол на насилието в училище;

           

            Каквито и да са мотивите ви, общото при този маршрут е, че бихте искали сам/а да го извървите, имайки своите съображения за това, като не желаетe да влизате в някакви други схеми, в частност, заедно с други колеги или различни обучителни събития или национална мрежа за обмен на данни.

 

 

            В този случай просто се свържете с нас на посочените в края на този материал наши коорди-нати и ще обсъдим всички възможности да си бъдем взаимно полезни.

 

6.2. МАРШРУТ 2: Искате да участвате в наши обучителни събития, напр. семинари, като за това има няколко опции по отношение на мястото и формата.

 

      По отношение на мястото, възможностите са:

 

            - семинар във вашето училище или организация, заедно с други ваши колеги от него;

            - семинар във вашия град заедно с други професионалисти от града и областта ви;

                        - семинар в нашия офис в София заедно с други колеги от страната;

                              

      По отношение на формбта, възможностите са:

 

            - единичен въвеждащ в проблематиката семинар (обикновенно 1-дневен);

            - специализиран семинар, напр. за методики за мониторинг и оценяване на насилието

   или за общоучилищна програма за превенция на насилието (обикновено 2-дневен);

- семинари имащи за тема различни тренинги по няколко групи социални умения

   (според броя социални умения – между 2 и 6 дни общо или в две или три части);

                        - семинар по заявена от вашето училище конкретна тема (1- или 2-дневен);

                        - цялостна обучителна програма в областта на оценяване и превенция на насилието;

 

            За повече подробности се свържете с нас.

 

 

6.2. МАРШРУТ 3:  Искате да се възползвате от цялостната ни програма.

       Тя има общоучилищен характер и включва 5 основни компонента:

 

1)      Пакет от методики за оценка и мониторинг на насилието в училище;

2)      Организационна матрица за общоучилищна програма за превенция на насилието;

3)      Обучителни семинари за представители на училището:

- за директора и ръководния екип – управление на промяната

- за класни и учители за управление на дисциплина в класа

- за педагогическми съветници - тренинги за ключови социални умения

            4)  Текущо консултиране и подпомагане на всички участници;

            5)  Пряко съдействие на училището за поетапното внедряване на елементите от

      организационната матрица на програмата ни (между 10 и 18, по ваш избор)

 

                  В бъдеще планиране и създаването и внедряването на 6-ти компонент – обучителни модули за учениците от различните класове.

 

       Има няколко организационни форми за внедряване на цялостната ни програма:

 

              - поетапно внедряване на отделните компоненти на програмата;

              - сключване на абоаментен договор с нас за цялостно подпомагане на внедряванто на програмата;

  - комбиниране на внедряването на нашата програма с други осъществявани от вас и училището ви проекти и програми.

 

За повече подробности се свържете с нас

 

 Който от „маршрутите” да изберете – аз и моите колеги от Институт Ре-Генезис и фондация „Човек Плюс” сме готови да ви съдействаме и да ви партнираме, по начин и форма, които да съответстват на вашите нужди и възможности.

 

Нашите координати са:

               адрес:       1000 София, ул. „Цар Шишман” 5, вх. Б, ет. 1

стац. тел.: (02) 9899025;  (02) 9898945;  

моб.тел.:   0876422652 (Вивател);  0897981299 (Глобул)

е-мейл:      re_genesis@abv.bg,  ppo.bg.org@abv.bg;   
              
                скайп:       institut_re-genesis  или  panayot_ar

сайт:          www.ppo.bg.org  или  http://re