Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2012 00:00 - УЧИЛИЩНОТО НАСИЛИЕ: от Традиционни през Модерни към Постмодерни подходи-част 1
Автор: uchilishtnonasilie Категория: Други   
Прочетен: 3516 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 15.06.2012 14:01


УЧИЛИЩНОТО НАСИЛИЕ и ТОРМОЗ:

от Традиционни през Модерни към Пост-Модерни подходи

 

Част 1-ва



Панайот Рандев

ръководител на Институт Ре-Генезис, председател на фондация „Човек Плюс” 

 

 

I. ВЪВЕДЕНИЕ

 

            Насилието от както свят светува е било неразделна част от живота на хората – и като индивиди и като малки и големи общности. В миналото, в традиционната епоха то се е смятало за естествена, и дори необходима част от човешкия живот и взаимоотношения. В модерната епоха то от видимо и физическо все повече се трансформира в по-невидимо и нефизическо - словесно, индиректно, морално, икономическо, финансово, политическо. В днешния, постмодерен свят то придобива още по-неуловими форми - медийно, телевизионно, виртуално, кибер, релационно, психологично и др.. Подобна еволюция към по-невидими форми се наблюдава и в онтогенетичен, възрастов план.

 

            През последния половин век по света, а у нас от 10-15 години, все повече в медиите и в различните науки (от генетика, етология и психиатрия до психология, социология и етика, и дори математика) насилието и различните му форми и проявления става обект на засилен и задълбочен интерес. Осъществиха се и обществено достояние станаха хиляди книги, десетки хиляди изследвания и стотици хиляди научни и медийни публикации и предавания.

 

            Така е налице огромен брой изследвания и публикации, които създадоха една гигантска многоравнищна и многомерна мрежа и дори джунгла от факти, резултати, всеки от които представлява една доста частна проекция и е много малка част от големия пъзел на този комплексен феномен, поради което много от тях ни водят до разнопосочни и дори противоречиви изводи и заключения. Въпреки това изключително многообразие, авторът смята, че на макро, или мега ниво, има една относително ясна, поне за нас, обща картина, която бих искал да представя накратко по един ясен и цялостен начин в настоящия материал.

 

Мотивът ми за това е моя опит получен през последната половин-една година, когато проведох няколко десетки семинари с няколко стотин участници от сферата на образованието в почти всички областни градове. От него, за мен станаха ясни два големи извода – първо, колегите-участници в семинарите имаха доста частична и традиционна изходна представа за насилието изобщо, и проявленията му в училище, в частност, значително изоставаща както от училищните и социалните реалности у нас, така и от добрите практики по света, и второ, потвърдих полезността на начина, по който се постарах да интегрирам и представя на един разбираем език и в една относително проста и нагледна схема огромното разнообразие на подходи, измерения, методи, факти, практически подходи и роли на различните участници в тези многомерни процеси, които ние наричаме с няколко общи думи като насилие, агресия, тормоз.

 

В следващия по-долу материал ще представя обобщено моето разбиране за това каква е общата еволюция и общата картина на феномените свързани с училищното насилие, като се надявам, че тази обща и съвременна картина на това многомерно и динамично явление ще представлява интерес и ще бъде полезна за всички, които имат отношение към тези въпроси – от студентите, преподавателите и изследователите в областта на психологията, педагогиката и социологията през училищните психолози, педагогическите съветници, учителите и училищните директори до ръководителите на различни нива, както в областта на образованието, така и в редица други области на обществения живот.

 

Възможно е за част от читателите предлаганият от мен интегриран подход да се стори необи-чаен, и на моменти по-трудно разбираем, както като общ начин на мислене, така и като терминология, но надявам се, че използваните от мен словесни и математически метафори ще позволят по-лесно да се разберат и усвоят разбиранията ми за насилието.

 

#       #       #

               

За да могат да се представят обобщената еволюция и картина на подходите и резултатите от изследване и управление на насилието в училище ще трябва да се издигнем над обичайната конкретика от емоции, думи, факти, методики и теории, характерна за преобладаващата част от публикациите и търсения в тази област и да отидем в мета позиция, както в методологичен план, така и като историческа перспектива, защото, ако останем потопени в емпиричната или теоретична, и дори емоционална и ситуативна конкретика няма как да различим и открием по-съществените дълбинни механизми и процеси, които на повърхностно ниво се проявяват в хиляди, на пръв поглед разнопосочни и несвързани, конкретни явления и частични закономерности. 

 

Нашият подход не е нито изследователски, нито практически, нито съпреживелищен или медиен, той е методологичен, тъй като само чрез него мога да деконструирам, реконструирам и конструирам относително обективно една многомерна и мултифункционална конструкция от типа „Рубик куб”, която е едновременно паралелна, както на т.н. „обективна”, така и на субективните, изследователските, практическите или управленските реалности на всички участващи в осъществяването, проучването и управлението на насилието изобщо, и на това в училище, в частност.

 

            През последните 10-тина години вече няколко пъти извършвах този тип методологична процедура, когато се налагаше да осъществявам, важни за мен или за организациите, в и за които рабо-тих, проекти и програми, като например:

 

- създаването на програма за лидерска подготовка на военнослужещите в СВ и БА;

 

- еволюцията на изследователските и интервенционните модели в психологията през последния век, и показване, на тази основа, на необходимостта от преход към многомерни модели и интервенции /напр. циркумплексни и сферични теории; многоравнищни интервенции; базирани на връстници подпомагащи социални мрежи и др./;

 

- създаването на специфичен общ подход за справяне с широк кръг т.н. „психосоматични болести” като астма, алергия, нощно напикаване, тикове, панически разстройства и др.;

 

            Този общ методологичен подход бе разработен от мен преди 10-тина години, около Милениума (в две мои непубликувани разработки. Основната му идея е, че с развитието на научните знания и практическия опит в дадена област става преход от ниско-мерни през средно-мерни към високо-мерни модели, а когато мерността стане твърде висока става нейният колапс, и процесът започва отначало, но на ново, по-високо ниво на сложност, и често с нови явления, като тези промени водят и до периодична смяна на водещите парадигми в съответната област. Този процес на увеличаваща се мерност може да се описва формално, и дори математически, и да се прогнозира. Явленията от по-нискомерните модели могат да се описват като частични, непълни и опростени проекции на комплексните явления описвани в по-многомерните модели. В края на краищата, съществува достатъчно общ модел, на който по-нискомерните модели са негови частични проекции. За  ефективността на този подход говори факта, че към каквито и научни или практически области, да съм го прилагал, е давал много добри обяснения не само за миналите и настоящите тенденции и факти, но и реалистични прогнози за бъдещото им развитие в близките години и дори 1-2 десетилетия. Надявам се, че с подобен успех той ще може да се приложи и в областта на насилието в училище. 

 

#       #       # 

 

            Според мен, съществуват следните 4 мега-подходи и поколения към насилието в училище:

 

  1) интуитивен;

               2) традиционен;

               3) модерен;

               4) постмодерен

 

 

            По-долу правя едно важно уточнение.

            Интуитивният подход, може да се нарече още до- или пред-научен, а също емоционално-ситуативен, съществуващ извън организираните научни общности, и в този смисъл, аматьорски. Той се среща, както сред масовата публика (обикновените граждани) и хората свързани с образованието (родители, учители, директори), така и сред част от педагогическите съветници,  студентите и дори някои от психолозите, както и сред представителите на различните медии. Общото между тези разнородни групи хора е, че при осмислянето и работа с училищното насилие, те изхождат от своите лични усещания, впечатления, опит и интерпретации, от доминиращите в обществото нагласи и представи за насилието изобщо, и това в училище, както, и това е най-важното, че те не се основават на задълбочени научно-базирани емпирични и теоретични проучвания, независимо от кой подход или поколение те идват.

           

            От личен и професионален опит смятам, че този подход е доминиращ сред посочените по-горе общности (достига и надхвърля 90% от тях) и поради това определя тяхното поведение спрямо насилието, което въпреки, че определено не е най-доброто, все пак е реалната ситуация, с която искаме–не искаме трябва да се съобразяваме в своята работа в тази област. Без да подценяваме, предвид масовата му разпространеност,  реалното социално влияние на този подход, той ще остане извън рамките на по-нататъшния анализ, защото той не познава и не се основава на съществуващите в научните общности на институционализираната наука (психология, педагогика, социология, психиатрия и др.) подходи към училищното насилие, в които е натрупан през последния половин век огромен емпиричен и теоретичен опит и съществуват десетки научни и практически школи и традиции и хиляди базирани на доказателства проекти и програми.

 

 

II. БАЗИСНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ на 3-те Подхода и Поколения

 

            Според мен, всички съществуващи, както и възможни бъдещи изследвания и практически интервенции могат да се групират в три големи групи, подходи, поколения - традиционен,  модерен и пост-модерен. Разграниченията между тях са не толкова според това какво изследват и какви съдържателни резултати и изводи се получават, а по това как се правят изследванията и интервенциите.

 

Базисните характеристики на тези три подхода най-общо са следните:

 

            2.1. ТРАДИЦИОННИЯТ подход, може да се нарече също и индивидуално-центриран, линеен, атомарен, статичен, ниско-мерен. Този тип подход е характерен обикновено за първият етап в изследването на даден вид явления, както в психологията, така и в другите науки и практики.

 

Основният му фокус е отделният индивид (в случая на училищното насилие – това е или насилникът/агресорът/тормозещия или жертвата), който се разглежда като отделен атом, отделните компоненти на който са също относително самостоятелни характеристики (отделни психологични черти или поведения).

 

Взаимоотношенията между индивидите се разглеждат като линейни „причинно-следствени”. 

 

Индивидът, като личност и поведение се смята за статичен и относително постоянен в различните типове ситуации.

 

В рамките на този подход индивидите (насилници или жертви) се описват с неголям брой характеристики (личностни или поведенчески)  - 1, 2, 3, които, по правило, не си взаимодействат помежду си, или, ако това се изследва все пак, то не е истинското им реално взаимодействие, а статистическото такова.

 

Основният вид използвани психологични методи са интервюта, анкети, и понякога  стандартизираните психологични тестове.

            Математическото (алгебрично или геометрично) представяне на този подход е чрез реални числа и аритметични операции с тях от линеен тип (т.е. с линейни уравнения, в които има само едно неизвестно, а ако са две – връзката между тях е от първа степен и чрез константа). Геометричното им представяне е като точка или като линия (било като бал по дадена скала или, в по-редки случаи, като набор от баловете по няколко скали, т.е. профил).

 

            Използваната статистика е от традиционен тип - корелационен, факторен, регресионен анализ и някои други, като общото между всички тези статистически процедури е, че те се основават на атомарни, линейни, статични връзки между разглежданите променливи и, че се базират на идеята за „вход-изход”, било като цяло, било като под-компоненти на по-сложен описателен модел. Важно е да се отбележи, че при този подход закономерностите се извеждат на основата на голям брой изследвани лица - най-често стотици, но не рядко и хиляди.

 

Основни автори в неговите рамки са З.Фройд, Н.Милър и Дж.Долард, К.Лоренц, А.Бъс, Л.Бърковиц, А.Бандура и др., като много силно е влиянието на различни клинични подходи, в т.ч. генетика, етиология, психиатрия, психоанализа и клинична психология и др., тъй като се смята, че насилието се основава предимно на вътрешни за индивида причини и механизми – биологични или психологични.

 

            Този подход датира от първата половина на 20 век и към момента е със замиращи функции в световен мащаб, но у нас все още е доминиращ.

 

 

 

            2.2. МОДЕРНИЯТ подход, може да се нарече също и микро-социален, системен, вероятностен, средно-мерен. Този подход е характерен обикновено за вторият, по-отворен към обкръжението на индивидите участващи в насилието, кръг от процеси, и съответно етап от развитието на концептуализациите и изследванията. Най-общо този подход би могъл да се определи като групов или социалнопсихологичен подход към насилието, агресията и тормоза.

 

            Основният му фокус не е вече само върху индивидите (насилника или жертвата), а върху микросоциумът на насилието - било диадата насилник-жертва, било групата или класа в училище, която включва освен насилника и жертвата, така също и други участници – поне 4 други роли.

 

            Тук метафората би била „социална молекула”, като се търсят как различните характеристики на индивидуално или групово ниво определят различните възможни комбинации между насилника и жертвата в диадата или в групата.            

 

Подходът, както се вижда, е предимно статично-структурен, т.е. описват се различните възможни статични конфигурации в диадата, триадата или групата.

 

            Насилието не се проследява в (микро или макро) динамика, а като 2 или повече (обикновено не повече от 3) статични времевъ среза.

 

            Насилието се изследва не само като обективни дадености свързани с индивидите, диадите, триадите и групите, но и като субективните гледни точки, възприятия и очаквания на различ-ните участници един спрямо друг – на насилниците, жертвите, наблюдателите, защитниците и др.

 

            По отношение на броя разглеждани фактори, то той обикновено е по-голям отколкото при традиционния подход и може да варира между 2-3 и 7-8.

 

            Математически погледнато в рамките на този подход се разширява обхвата от използвани алгебрични, геометрични и топологични средства. Включват се и по-широк кръг от числа (напр. комплексните), операции (нелинейни уравнения от 2-3-та степен, тригонометрични, векторни и др.), а геометрично се включват наред с точките и линиите вече и кръговете, сферите и други 2-мерни и 3-мерни обекти. Използват се също комбинаторика, графи, матрици и други подобни средства  с цел елементарно математическо моделиране на структурните конфигурации между учениците в микро социумите в класа и училището.
 

        Статистически, наред с изброените по-горе методи, се използват и други, които са по-подходящи за анализ на структурата и взаимоотношенията в диадите, триадите и групите, напр. т.н. p2 анализ и др.

 

            Наред с използваните в традиционния подход стандартизирани психологически тестове, все по-често започват да се ползват и обсервационни методи в реалната среда на изследваните лица, като от все по-голямо значение стават не големия брой изследвани лица, а броя и вида наблюдавани структурни конфигураци в диадите, триадите и групите. Използват се също и методи за определяне на позицията или ролите на отделните индивиди в рамките на групите (социометрия и други под.).

 

Основни автори през този период са Кр. Салмивали, Р. Венстра, Дж. Джини, И. Граник и др., (известният изследовател на тормоза в училище Д.Олвеус е преходната фигура между традиционният и модерният периоди/поколения), като все повече се приема, че насилието възниква и се поддържа в рамките на диадата, триадата или групата, а не само и толкова на основата на вътрешните особености на индивидите. Започва да става ясно, че масовото разпространение на насилието, и в частност на тормоза, в рамките на юношеската възраст има еволюционно нормативен, и в този смисъл, адаптивен, характер, с цел решаване на важни житейски задачи в живота на голям процент от съвременните юноши в контекста на социалните реалности, в които те живеят.

 

            Този подход датира от края на 20 век /примерно от 1985-1990 г. насам/ и към момента е доминиращият подход в световен мащаб, но у нас все още е в съвсем зачатъчен стадий, при това само при 1-2 изследователи.

 

 

 

            2.3. ПОСТМОДЕРНИЯТ подход, може да се нарече също и динамичен социо-екологичен,  нелинеен,  самоорганизационен,  високо-мерен. Той е характерен за третият, зрелият етап в развитието на подходите към дадено явление. Най-общо този подход разглежда насилието в училище максимално близко до неговото реално проявление като изразено динамичен феномен съществуващ в сложната социална екология на училището и общността, основаваща се на многомерна и многоравнищна социална мрежа, екология и субкултура на връстниците.

 

            Тук метафората би била динамичен социален организъм, в рамките на който съществува спектър от динамични състояния, които имат относително устойчиви патерни на взаимоотношения между основните съставни компоненти и участници в тази екология на връстниците. Именно динамичните взаимоотношенията, и по-специално техните патерни, а не статичните елементи, са основата на този подход.

 

            Училищното насилие, разбирано като „динамичен социален организъм” не съществува изолирано, като някакъв живеещ в училището Робинзон, а е вплетено и е наразделна част от сложната и динамична социална мрежа и екология на училището и квартала и общността от връстници, т.е. е в неделима тясна връзка със своята микро-, мезо- и макро-социална среда и субкултура.

 

            За разлика от предишните два подхода (традиционния и модерния), при постмодерния подход се използват изразено нелинейни взаимовръзки, които водят, от една страна, до огромно разнообразие от форми и процеси, а от друга страна, до нов тип феномени от сферата на т.н. теория на хаоса и саоорганизацията, като фазови пространства, бифуркации, атрактори, катастрофи и др. под.

 

            В рамките на този подход съществуват няколко взаимно допълващи се, и засега неинтегрирани в едно цяло, по-конкретни подходи, като напр.: динамични системи;   самоорганизиращи се системи;   анализ на социалните мрежисоциално-екологичен подходнаративно-конструктивистки подход и др.  

 

            Съществено за динамичните системи е, че те не са от типа статични „вход-изход”, а всяко следващо вътрешно състояние на системата от взаимодействия (както вътре в индивида, така и между него и социума, в който съществува) се основава на предишното времево състояние, т.е. имаме десетки, стотици и дори хиляди различни вътрешни състояния и патерни на взаимодействие в различните следващи и обуславящи се един след друг времеви моменти. Поради този факт, става важно да се изследват не стотици или хиляди индивиди в един единствен (или най-много два) момент, а може да се изследва дори само един индивид (може и няколко, ако изследваме диада, триада или група), но в десетки или стотици времеви моменти, това са т.н. времеви редове (напр. през няколко секунди в рамките на няколко десетки минути). Това е доста по-различна изследователска стратегия, отколкото традиционната статистически базирана методология. (В тази връзка, тук следва да напомним, че известната теория за развитие на детския интелект на Ж.Пиаже е разработена не на основата на хиляди изследвани лица, а се базира на наблюдения на 3-те деца на самия Пиаже). В този подход са важни не броя изследвани лица проучвани като „черни кутии” с „вход-изход”, а типа патерни на взаимодействие, които могат да се изследват и върху съвсем малък брой лица. При това тази информация е значително по-полезна, както за обяснение на явленията свързани с насилието в училище, така и за неговото управление, тъй като се основава не на статистически, вероятностни, закономерности от типа „вход-изход”, а на детерминистични механизми за функциониране и развитие на индивидите и техните взаимодействия в сложните училищни социални мрежи от връстници.

 

            От съществено значение в постмодерния подход е описанието и компютърното моделиране на социалните мрежи и цялостната социална, и в частност тази на връстниците, екология на училището и по-широката общност, вкл. и семейната. Тук водещ подход за момента е т.н. „анализ на социалните мрежи”, (много частен вариант на който е познатата ни социометрия). За значението и важността на този нов подход към училищното насилие говори и факта, че през есента на 2011 г. популярната телевизия CNN финансира специално изследване основаващо се на анализ на социалните мрежи в училището като водещ фактор и механизъм за тормоза в училище и му посвети няколко предавания в рамките на цяла една седмица.

 

            Математическите процедури, които се използват в рамките на този постмодерен подход са доста различни от обичайно използваните в традиционната психология. Те са от арсенала на математиката на нелинейните динамични системи и свързаните с тях алгебрични и геометрични операции (в частност, системи от диференциални уравнения и тяхната визуализация), които, за съжаление, не се изучават, познават и използват от психолозите като цяло, и от психолозите у нас, в частност, и са от областта на синергетиката, топологията на хаоса, фракталната геометрия и др. подобни.

 

            В рамките на този подход/поколение не се използват статистическите процедури от традиционен тип, тъй като те са нерелевантни и неприложими спрямо нелинейните динамични системи, тъй като първите се основават на линейно-атомарни модели за изследваните явления, докато вторите на нелинейни динамични комплексни модели.

 

            От гледна точка на използваните методи, в рамките на този подход се прилагат предимно добре структурирани обсервационни методи, основани на видеозаписи, а като се базираме на вече осъществени проекти в рамките на борбата с тероризма, можем да очакваме, че в недалечно бъдеще ще е възможно основано на изкуствен интелект автоматизирано описание и моделиране на социалните ваимоотношения в училище на основата на видеозаписи (в т.ч. и в реално време).

 

Основни автори през този период са Р.Фарис, У.Крайг, С.Суиър, Н.Кард, П. Ван Герт и др., които са неизвестни у нас, но популярни в САЩ.

 

            Този подход датира от началото на 21 век /примерно от 2000-2005 г. насам/ и в момента набира популярност в САЩ и Европа, но у нас е напълно непознат. Засега той е в началото си и, както отбелязох по-горе, всъщност е съставен от половин дузина относително независими направления които, според мен, в близките няколко години ще започнат да се преплитат, и по моя прогноза, между 2015 и 2020 г. ще се интегрират в едно цялостно комплексно направление.

 

(виж следващият ни пост в настоящия блог за 2-рата част от настоящия материал)






Гласувай:
2



1. lidislidis - Eдна актуална тема из целия свят
29.05.2012 01:09
Това явление се наблюдава в целия свят в училищата. Агресията на децата се е засилила неимоверно през последните десетилетия. Екипи от психолози, научни работници и педагози са включени в екипи и съвместно с родителите се опитват да повлияят за намаляването на това явление в училищата .
Прилагат се образователни програми за трудни деца. Има вече и нова диагноза за такива агресивни деца, която изисква специални грижи.
Интересно ми беше да прочета поста Ви.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: uchilishtnonasilie
Категория: Други
Прочетен: 48610
Постинги: 8
Коментари: 2
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031